Най-загадъчната авиокатастрофа – загиват много известни българи, Илиана Раева се разминава на косъм от смъртта!
Автори Любомир Михайлов и Стефан Ралчев, Блиц
Точно преди 40 години - на 16 март 1978-а, става най-загадъчната и ужасяваща злополука в родната гражданска авиация. По публични данни ТУ-134 с постоянен полет София - Варшава се разрушава в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.
Там намират гибелта си треньорката на националния тим по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите отпътуват за шампионат в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е единствено на 15 години, само че часове преди полета подвига висока температура 40 градуса. И не отпътува, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.
„ На 15 март имам рожден ден. Вечерта подвигнах ужасно висока температура, 40 градуса. Бях доста зле, викаха лекари у дома. На идващия ден – 16 март, трябваше да пътувам за интернационален шампионат в Полша. Бях си събрала багажа, всичко беше готово да пътувам. Баща ми обаче се обади вечерта на Нешка и сподели: “Илиана е с 40 градуса температура, няма по какъв начин да пътува. ” Тогава повикаха от Варна Албена Петрова, резервата ми. На сутринта, на 16 март, ми нямаше нищо, само че документите към този момент бяха във федерацията, нямаше по какъв начин да отпътува. После стана злополуката... Съдба... Искам да напишете, до края на живота си няма да мога да се отблагодаря на ориста си ”, споделя пред Блиц Раева.
Във съдбовния самолет пътува и полска държавна делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния артист Роман Вилхелми. Ударът в коритото на локалната бара бил пагубен също и за юношеския тим по футбол на България и юношеския тим по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и родственици на починалите покрай мястото на нещастието е построен първият у нас монумент на жертвите на самолетна злополука.
Оттук нататък обаче следват неяснотите. Най-странното е, че съвсем всички починали в тази покруса и до ден сегашен се чака да се завърнат... Така споделила преди време и Ванга, като прецизирала, че ще се завърнат по вода.
Известна е и версията, че хората са отвлечени за секретни опити
Мръсната поръчка сякаш била проведена от американския милиардер Арманд Хамър. Самолетът бил запратен на полигон на остров Муруроа в Тихия океан за осъществяване на опити с нуклеарни устройства и пасажерите били подложени на облъчвания с високи дози радиация. А за илюзия над врачанските села Габаре и Тлачене бил взривен различен аероплан.
Дни след злополуката радисти от брегова морска база до Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони ”
Бил е посочен и адрес във Варна, където да се достави получената информация. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на починали в злополуката край с. Тлачене гимнастички.
Само час след случая, в новинарската си емисия в 15 часа, белградското радио излъчва известие: „ Авион с неопознаваеми знаци прелетя над територията на Югославия. “
И до момента никой не може да каже нищо повече за тайнствената машина.
От 1990 година стартира ходенето по тъгите на родителите, които пишат писма до всички вероятни инстанции, с цел да се открият аргументите за мистериозната злополука. Дори опитите на комисията по човешките права към Великото национално заседание били напразни. Според формалната версия „ никой не е оживял, самолетът се е разрушил в резултат на щета в елзахранването “.
Мистериите
Уж като следствен опит над Тлачене бил взривен боен аероплан. Овчарят от прилежащото село Христо Динкин видял с очите си по какъв начин водачът на самолета катапултирал. Много скоро по-късно обаче умрял “от напреднала възраст ”. Фотограф фен от близкото село Габаре съумял да снима две машини в деня на злополуката над същата околност.
Едната била по-малка и летяла по-ниско, в сянката на другата
Фотографът и до момента пази негативите си в архива, само че счита, че “още не му е пристигнало времето да ги разгласява ”. Същите две машини били видяни и от различен локален, работещ като бомбаджия в кариерите на с. Тлачене. И този свидетел обаче по-късно се самовзривил “по нехайство ”. На мястото на злополуката по огледа са били открити документи на човек, който въобще не е пътувал с този аероплан, само че и този факт остава без пояснение. Пътническият аероплан нямал седалки, настояват селяните, чистили по-късно местността. Открили доста облекла, елементи от детски колела, писма, мартеници...
Но не намерили и късче от седалка!
Това изглеждало много необичайно за пътнически лайнер със 73-ма души на борда. Самолетът внезапно се отклонил от курса и сменил посоката, разясняват от кулата. ТУ-134 внезапно отделил на запад и липсващ от локаторите на ръководителите на полета в София. Те си спомнят, че това станало извънредно внезапно. На височина 4900 м шефът на екипа им забелязал, че возилото внезапно се насочило право на запад. Той наредил на екипажа незабавно да доложи курса си. Отговор не получил...
Допуска се опцията самолетът и пасажерите да са станали жертва на терористичен акт
Дали в него е било сложено взривно устройство, или ненадейно е изгубил височина заради битка сред екипажа и терористи, е цялостна мистерия. Факт е обаче, че револверите на двамата водачи липсвали. Необяснимо за какво командирът Йордан Йорданов по това време не е бил в кабината, а в пътническия салон.
Патоанатомът Йордан Калчев: Дали пък водачът не е желал да се самоубие?
На 16 март 1978 година доста бързо бяхме изстреляни на мястото на злополуката, спомня си доцент доктор Йордан Калчев. Шеф на комисията, която да дава отговор пред Централен комитет, беше проф. Попвасилев.
Мястото на произшествието бе към 1 кв. км. Намерихме доста кости, мощно натрошени... Най-голямото парче тяло бе към 17 кг, някъде от тазовата област, само че не можахме да определим дали е на мъж или на жена. Мускули не се откриха, всички по-меки тъкани се бяха пръснали на хиляди молекули.
Смъртните актове ги писахме по документите за полета. Нямаше нищо обгорено. Двигателите бяха отхвръкнали на два километра, което демонстрира, че самолетът се е забил с цялостна скорост.
Това за мен е необяснимо, може би водачът е желал да се самоубие, приключва версията си патоанатомът.
Останките бяха като че ли особено натрошени с чук
Бившият кмет на с. Тлачене Ненчо Цонев е единственият, който вижда злополуката.
Г-н Цонев, разкажете какво се случи в деня на злополуката?
- Беше безоблачен ден и таман отивах към овчарите, когато чух самолета, а единствено след секунди го и видях. Първо направи завой към Борован, а след това кръг към село Нивянин. Взривът беше ужасяващ.
Само един аероплан ли видяхте?
- Не съм сигурен, в този миг въобще не ми беше до това. Виждах по какъв начин самолетът пада и бях скован. Веднага откакто се взриви, хукнах нататък.
Имаше ли нещо, което ви направи особено усещане?
- Останките от самолета бяха колкото кутрето ми. Хората като че ли бяха особено накълцани на късчета, по-малки от пръстите на ръката ми. Часовниците, монетите и всичко останало бе сякаш натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.
От държавната комисия са ви предиздвикали да търсите черната кутия?
- Да, търсихме я цяла седмица. Преровихме покрайнината сантиметър по сантиметър, само че на вятъра. Даже подсигурих особено екскаватор за задачата, само че нямаше никакъв резултат.
Имаше ли пожар на мястото на злополуката?
- Не, огън нямаше, нито следи от горене.
Б. ред. Резервоарът на самолета е бил цялостен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км в час. При това състояние неизбежно е трябвало да има пожар, разясняват експерти.
Точно преди 40 години - на 16 март 1978-а, става най-загадъчната и ужасяваща злополука в родната гражданска авиация. По публични данни ТУ-134 с постоянен полет София - Варшава се разрушава в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда.
Там намират гибелта си треньорката на националния тим по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите отпътуват за шампионат в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева. Настоящата председателка на федерацията по художествена гимнастика тогава е единствено на 15 години, само че часове преди полета подвига висока температура 40 градуса. И не отпътува, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.
„ На 15 март имам рожден ден. Вечерта подвигнах ужасно висока температура, 40 градуса. Бях доста зле, викаха лекари у дома. На идващия ден – 16 март, трябваше да пътувам за интернационален шампионат в Полша. Бях си събрала багажа, всичко беше готово да пътувам. Баща ми обаче се обади вечерта на Нешка и сподели: “Илиана е с 40 градуса температура, няма по какъв начин да пътува. ” Тогава повикаха от Варна Албена Петрова, резервата ми. На сутринта, на 16 март, ми нямаше нищо, само че документите към този момент бяха във федерацията, нямаше по какъв начин да отпътува. После стана злополуката... Съдба... Искам да напишете, до края на живота си няма да мога да се отблагодаря на ориста си ”, споделя пред Блиц Раева.
Във съдбовния самолет пътува и полска държавна делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния артист Роман Вилхелми. Ударът в коритото на локалната бара бил пагубен също и за юношеския тим по футбол на България и юношеския тим по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и родственици на починалите покрай мястото на нещастието е построен първият у нас монумент на жертвите на самолетна злополука.
Оттук нататък обаче следват неяснотите. Най-странното е, че съвсем всички починали в тази покруса и до ден сегашен се чака да се завърнат... Така споделила преди време и Ванга, като прецизирала, че ще се завърнат по вода.
Известна е и версията, че хората са отвлечени за секретни опити
Мръсната поръчка сякаш била проведена от американския милиардер Арманд Хамър. Самолетът бил запратен на полигон на остров Муруроа в Тихия океан за осъществяване на опити с нуклеарни устройства и пасажерите били подложени на облъчвания с високи дози радиация. А за илюзия над врачанските села Габаре и Тлачене бил взривен различен аероплан.
Дни след злополуката радисти от брегова морска база до Варна получили шифрована радиограма: “Ние сме живи, с побелели коси и зелени пагони ”
Бил е посочен и адрес във Варна, където да се достави получената информация. Когато морячетата отишли, разбрали, че там живеят родители на починали в злополуката край с. Тлачене гимнастички.
Само час след случая, в новинарската си емисия в 15 часа, белградското радио излъчва известие: „ Авион с неопознаваеми знаци прелетя над територията на Югославия. “
И до момента никой не може да каже нищо повече за тайнствената машина.
От 1990 година стартира ходенето по тъгите на родителите, които пишат писма до всички вероятни инстанции, с цел да се открият аргументите за мистериозната злополука. Дори опитите на комисията по човешките права към Великото национално заседание били напразни. Според формалната версия „ никой не е оживял, самолетът се е разрушил в резултат на щета в елзахранването “.
Мистериите
Уж като следствен опит над Тлачене бил взривен боен аероплан. Овчарят от прилежащото село Христо Динкин видял с очите си по какъв начин водачът на самолета катапултирал. Много скоро по-късно обаче умрял “от напреднала възраст ”. Фотограф фен от близкото село Габаре съумял да снима две машини в деня на злополуката над същата околност.
Едната била по-малка и летяла по-ниско, в сянката на другата
Фотографът и до момента пази негативите си в архива, само че счита, че “още не му е пристигнало времето да ги разгласява ”. Същите две машини били видяни и от различен локален, работещ като бомбаджия в кариерите на с. Тлачене. И този свидетел обаче по-късно се самовзривил “по нехайство ”. На мястото на злополуката по огледа са били открити документи на човек, който въобще не е пътувал с този аероплан, само че и този факт остава без пояснение. Пътническият аероплан нямал седалки, настояват селяните, чистили по-късно местността. Открили доста облекла, елементи от детски колела, писма, мартеници...
Но не намерили и късче от седалка!
Това изглеждало много необичайно за пътнически лайнер със 73-ма души на борда. Самолетът внезапно се отклонил от курса и сменил посоката, разясняват от кулата. ТУ-134 внезапно отделил на запад и липсващ от локаторите на ръководителите на полета в София. Те си спомнят, че това станало извънредно внезапно. На височина 4900 м шефът на екипа им забелязал, че возилото внезапно се насочило право на запад. Той наредил на екипажа незабавно да доложи курса си. Отговор не получил...
Допуска се опцията самолетът и пасажерите да са станали жертва на терористичен акт
Дали в него е било сложено взривно устройство, или ненадейно е изгубил височина заради битка сред екипажа и терористи, е цялостна мистерия. Факт е обаче, че револверите на двамата водачи липсвали. Необяснимо за какво командирът Йордан Йорданов по това време не е бил в кабината, а в пътническия салон.
Патоанатомът Йордан Калчев: Дали пък водачът не е желал да се самоубие?
На 16 март 1978 година доста бързо бяхме изстреляни на мястото на злополуката, спомня си доцент доктор Йордан Калчев. Шеф на комисията, която да дава отговор пред Централен комитет, беше проф. Попвасилев.
Мястото на произшествието бе към 1 кв. км. Намерихме доста кости, мощно натрошени... Най-голямото парче тяло бе към 17 кг, някъде от тазовата област, само че не можахме да определим дали е на мъж или на жена. Мускули не се откриха, всички по-меки тъкани се бяха пръснали на хиляди молекули.
Смъртните актове ги писахме по документите за полета. Нямаше нищо обгорено. Двигателите бяха отхвръкнали на два километра, което демонстрира, че самолетът се е забил с цялостна скорост.
Това за мен е необяснимо, може би водачът е желал да се самоубие, приключва версията си патоанатомът.
Останките бяха като че ли особено натрошени с чук
Бившият кмет на с. Тлачене Ненчо Цонев е единственият, който вижда злополуката.
Г-н Цонев, разкажете какво се случи в деня на злополуката?
- Беше безоблачен ден и таман отивах към овчарите, когато чух самолета, а единствено след секунди го и видях. Първо направи завой към Борован, а след това кръг към село Нивянин. Взривът беше ужасяващ.
Само един аероплан ли видяхте?
- Не съм сигурен, в този миг въобще не ми беше до това. Виждах по какъв начин самолетът пада и бях скован. Веднага откакто се взриви, хукнах нататък.
Имаше ли нещо, което ви направи особено усещане?
- Останките от самолета бяха колкото кутрето ми. Хората като че ли бяха особено накълцани на късчета, по-малки от пръстите на ръката ми. Часовниците, монетите и всичко останало бе сякаш натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици.
От държавната комисия са ви предиздвикали да търсите черната кутия?
- Да, търсихме я цяла седмица. Преровихме покрайнината сантиметър по сантиметър, само че на вятъра. Даже подсигурих особено екскаватор за задачата, само че нямаше никакъв резултат.
Имаше ли пожар на мястото на злополуката?
- Не, огън нямаше, нито следи от горене.
Б. ред. Резервоарът на самолета е бил цялостен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км в час. При това състояние неизбежно е трябвало да има пожар, разясняват експерти.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ